Нови в M31

Новите са явления, изглеждащи за наблюдателя като появяване на нова звезда на небето, от което идва и името им. Пораждат се в тесни двойни системи, състоящи се от хладна звезда от късен спектрален клас и горещо бяло джудже. Избухването се дължи на запалване на термоядрени реакции в основата на акреционния диск, формиран при акрецията на газ от звездата-компаньон. Блясъкът на системата се повишава до милион пъти и спада до предишното си състояние за месеци. Изследването на промяната на звездната величина с времето (кривата на блясъка) на новите е важно, както за разбиране на физичните условия и процеси, водещи до подобни процеси, така и до калибрирането на тези обекти като индикатори на разстояния във Вселената.

Близката спирална галактика М31 дава отлична възможност за изследване на новите. До момента са наблюдавани повече от 800 нови (Pietsch et al. 2007) в тази галактика, като съществен брой са открити едва в последните няколко години, благодарение на нарастващия брой екипи, занимаващи се с тази тематика.

През 2004 г., под ръководството на доц. д-р Петко Недялков от катедра "Астрономия" на Физическия Факултет при СУ "Св. Климент Охридски" се сформира групата за търсене на нови в галактиката М31. В колектива участват, както преподаватели, докторанти и студенти от катедрата по Астрономия, така и учени от Института по Астрономия при БАН. Наблюденията на галактиката М31 се извършват с 2m и 50/70cm Шмид телескоп на Националната Астрономическа Обсерватория Рожен и 35cm Нютон телескоп на Студентската Астрономическата Обсерватория Плана .

До края на 2009 г. групата откри 14 нови, което представлява ~15% от всичи нови открити през тези години. Една от тях, M31N2004-09b, е най-близката до центъра на М31 нова наблюдавана някога. Голямото зрително поле (72х50 arcmin²) на 50/70cm Шмид телескоп с използваната в случая СCD камера SBIG STL-11000M даде възможност на екипа да открие едновременно две нови в полето на М31 на един кадър - M31N2007-11f и M31N2007-11g. След спектрални наблюдения M31N2007-11g беше отхвърлена като нова и класифицирана като дългопериодична променлива от тип Мира.